Камий Сен-Санс е една от най-ярките и многопластови фигури в културната история на Франция и света. Роден на 9 октомври 1835 година в Париж, той наследява артистичен и интелектуален родословен фон – баща поет, майка художничка и баба пианистка. Тази богата среда формира неговата всеобхватна личност и го насочва към изкуствата и науките още от ранна възраст. Още като дете Сен-Санс демонстрира невероятни музикални заложби, като първата си композиция създава на четири години, а първият му домашен пиано рецитал е изпълнен на четири и половина. Впоследствие, на 10 години, той вече дебютира като концертен пианист, а три години по-късно започва обучението си в Парижката консерватория, където се утвърждава като изключителен талант.

На 18 години Сен-Санс вече пише своята първа симфония, което свидетелства за неговата зрялост и амбиция да се развива като композитор. Въпреки че основната му кариера е свързана с музиката, той работи и като органист в парижки църкви, където получава признание като един от най-добрите в света. Ференц Лист, един от най-великите пианисти и композитори, нарича Сен-Санс „първият сред органистите в света“, което подчертава неговия принос към органната музика.

През 1871 година Сен-Санс основава Националното музикално общество, което има за цел да стимулира развитието на симфоничната и камерната музика във Франция, където доминира операта. Той преподава в школата на Нидермайер, като сред неговите ученици са бъдещи големи имена като Габриел Форе и Андре Месаже. Творчеството му обхваща всички жанрове на класическата музика, като най-известните му произведения включват симфоничните поеми „Ле Руе д’Омфал“ и „Танц на смъртта“, както и концерти за пиано и сонати за дървени духови инструменти. Трета симфония с орган, създадена от Сен-Санс, възражда интереса към този жанр и се счита за важен принос към органната музика.

„Карнавал на животните“ е една от най-популярните композиции на Сен-Санс, която обаче е издадена след смъртта му, тъй като той се страхува, че хумористичната природа на произведението може да навреди на репутацията му. Въпреки това, частта „Лебед“ е разрешена за изпълнение приживе и става емблематична за неговото творчество. Тази пиеса, изпълнена за първи път от виолончелиста Шарл Лебук, бързо се превръща в класика и вдъхновява балетния спектакъл „Умиращият лебед“.

Камий Сен-Санс е автор на 12 опери, като най-успешната и често изпълнявана е „Самсон и Далила“. Първоначално във Франция произведението е отхвърлено, а премиерата му е във Ваймар през 1877 година с помощта на Ференц Лист. След това операта става част от репертоара на Парижката опера, докато останалите му опери не достигат същия успех. Освен като композитор, Сен-Санс е и ерудиран учен, който пише книги по философия, литература, живопис, театър и поезия. Той е член на Френското астрономическо дружество и проявява интерес към археология и история, което показва неговата всеобхватна културна и научна любознателност.

Умира на 16 декември 1921 година в Алжир по време на почивка, оставяйки след себе си богато наследство, което продължава да вдъхновява поколения музиканти и учени. Погребан е с почести в Париж, като неговият живот и творчество остават символ на многостранната човешка интелигентност и артистичност.